ремонт на покриви враца

В Любов безкрай, Исус говори по въпроса за продължаващата своето съществуване индивидуална идентичност и част от изпитанията по пътя й. Намирам тези думи за поразителни и ги чувствам силно свързани с част от моите преживявания.

Има такова нещо като първична рождена травма, върху която повечето хора все още работят ремонт на покриви враца. Имало е време, преди което сте съществували, но никога няма да дойде време, след което да не съществувате. Имало е време, когато сте били цялостни и в единство вътре в Първичното Начало на Любовта. Обаче Любовта решила да ви дари с безсмъртие като самите себе си и да ви даде собствена идентичност. Този дар бил велик и прекрасен, изпълнен с обещаващи възможности, но и отговорности. Ала децата на Бога, без да имат никаква база за сравнение, освен простотата на общата светлина, преживели това като шок и изтълкували дара на живота като разделение ремонт на покриви враца. Мнозина дълбоко се наранили, защото решили, че са отхвърлени. Било трагично недоразумение и много от проблемите и болките, изстрадани от човечеството, са резултат от тази рождена травма“.

Много от познатите ми – в това число и аз самата – в някакъв момент от живота си са почувствали, че с идването си на този свят са били прогонени от райската градина и че тяхното единение с Божествената Любов е приключило с раждането. Приели сме този живот – както Исус казва по-горе – като форма на разделение и отхвърляне, и често копнеем да се завърнем към онези времена на тотално единство.

Да успеем да видим пътя на индивидуалния дух – независимо дали тук, или на някакво друго равнище – като дар от Бога, може да бъде едно дълбоко изцеление за човешкото сърце. Пребиваването ни тук, на Земята, не е някаква форма на наказание или отхвърляне от страна на Божествения ни Родител, а по-скоро възможност да имаме множество индивидуални опитности и уроци, като същевременно съзнаваме, че винаги можем да се обърнем към Любовта, която е нашето Начало. Никога не сме били отхвърляни от тази Любов. Просто ние самите понякога отклоняваме вниманието си от нея ремонт на покриви враца.

И тъй, изглежда, че част от пътя на духовното изцеление е да разберем това и да започнем да гледаме с нови очи, способни да виждат тази Любов навсякъде: в цялата Природа, във всички човешки същества, но най-важното – в самите себе си. Тогава сърцата ни ще могат да се отворят за истинското чувство на благодарност за шанса, който ни е даден, и тогава илюзията, че сме отделени от Бога, ще се разсее в светлината на висшата Истина.

Изцелението е нещо много повече от възстановяване на здравето във физическото тяло, макар че, разбира се, би могло и да го включва в себе си.

Известната писателка и лектор, д-р Рейчъл Наоми Ремен, през по-голямата част от живота си е преодолявала сериозни изпитания по отношение на здравето си. В интервю с Бил Мойърс тя казва:

Ремен: „Търсенето на физическо изцеление е важно, но не непременно най-важното, поне за мен“

Мойърс: „А кое е най-важното?“ ремонт на покриви враца

Ремен: „Да бъдеш жив – при това, по-същественото е не колко дълго ще живееш, а дали си жив във всеки миг… Да бъдеш жив значи да бъдеш съзнателен… да растеш в мъдростта и да се учиш да обичаш по-съвършено“.

За Каролайн Мис изцелението подразбира „… решението да се концентрираш повече върху позитивното, отколкото върху негативното, а в духовно отношение начинът ти на живот да бъде в съгласие с това, което познаваме като истина“.

Според Дийпак Чопра ремонт на покриви враца „… когато изцелението е достатъчно дълбоко, то решава много по-сериозни проблеми от физическите болести. Така търсенето на смисъла стига до своя финал, а величествената сила на природата да пречиства и възстановява равновесието се проявява за пореден път“.

Понякога, в стремежа си да се излекуват от тежка болест, хората опитват най-различни подходи, за да възвърнат физическото си здраве. И все пак, както обясних в главата относно ролята на чувствата и емоциите, има случаи, в които сами препятстваме лечението си по какъв ли не начин, а в част от ситуациите – в крайна сметка това се случва с всички нас – нашето изцеление може да включва и подготовка за напускане на това земно съществуване.

Такава ремонт на покриви враца подготовка обхваща най-дълбоките форми на преодоляване на привързаност и затова често е едно изпитание за ума, който обича да се придържа към някакви структури и към познати неща. Често такъв отказ от привързаност води човека към духовно изцеление и дълбоко усещане за мир и радост. Понякога този процес на преодоляване на привързаност катализира и физическото излекуване. Отново в книгата на Гленда Грийн Исус обяснява и двата процеса.

Никога не подценявайте мощната сила на сърцето да поражда по-висша разумност, по-голяма съзнателност и по-велико разрешение на въпросите на съществуването, отколкото някога изобщо сте очаквали. Ето защо толкова често хората преживяват чудото на изцелението в лицето на смъртта; защото, в лицето на смъртта, те продължават напред и оставят структурите да умрат. Те си мислят: „Имам още само шест седмици живот“ и се освобождават от външните желания. Умът ремонт на покриви враца губи своя авторитет и вече не е от значение, а любимите същества стават по-скъпи отвсякога. Изведнъж пламъкът на сърцето се разгаря ярко, независимо дали от радост, скръб, доволство или смирение. Само тогава, чрез огъня на сърцето, става възможно чудото. Повечето хора, срещнали смъртта лице в лице, които са продължили напред, умират за света на структурите, но накрая всъщност възкръсват. Точно това имах предвид с думите, че трябва първо да умреш, за да живееш след това. Защото, когато живееш в сърцето, имаш безсмъртие и вечен живот“.

Това е духовното изцеление: да живеем в сърцето, в единство с любовта, която сме търсили вън от себе си през целия си индивидуален път. И не е нужно да чакаме да се разболеем тежко и легнем на смъртно легло, за да го направим. Това, което наричаме смърт, би могло в известен смисъл да бъде най-приятелското напомняне. Като не знаем кой ще е последният ни ден на тази Земя, можем да живеем всеки ден с цялото си сърце, с благодарност и приемане на всичко, което ни се дава в пътя на израстването и опита. Ако вярваме, че не ще напуснем този свят, преди душата ни да е изпълнила задачите си за този живот, тогава можем изцяло да се отворим за живота и да имаме доверие, че всичко е в съгласие с един Божествен ред и порядък.

Една моя приятелка наскоро ми изпрати писмо по електронната поща, в което казваше, че не е необходимо да създаваме болест в тялото си, за да получим позволение да умрем. Според нея, всичко, което трябва да сторим, когато ни дойде времето, е да се освободим от тялото си. За много хора възприемането на това отношение би било истинска смяна на парадигмите. Повечето от нас приемат, че ще умрем „от“ някаква болест или нараняване. Може би такъв начин на умиране е урок под формата на преживяване, от което някои души имат необходимост за своето израстване или за това на любимите си хора, които трябва да научат нещо от него. Но също е съвсем възможно внимателното освобождаване от тялото, без никакво страдание, да представлява друг избор, който душата може да направи, след като задачите й са изпълнени ремонт на покриви враца. Приветствам този избор в собствената си колекция от парадигми!

В цитираните думи преди няколко параграфа Исус говори за необходимостта да умрем за света на структурите, за да оживеем истински: да живеем от сърце, с любов. Любовта не знае никакви предели и не зависи от каквито и да било структури. Тя отива далеч отвъд структурите на нашето мислене, нашето его, нашите убеждения и оценки, отвъд идеите ни за пространство и линейно време. Много пъти съм виждала как любовта се изявява чрез чудеса на изцелението в Каза де Дом Инасио, както и в живота на хора, които никога не са чували за Каза. Очевидно е, че в случаите, на които съм била свидетел или са ми били разказани, любовта невинаги следва онова, което науката и медицината биха прогнозирали, и върши чудеса по отношение на физическото излекуване. Представите ни как човешкият организъм – както и структурите на болестите и травмите в него – би трябвало да реагират, биват просто разбити или пренебрегнати от любовта, когато тя иска да ни покаже, че не виждаме цялата картина, че историята не свършва дотук.

И отново, думи на Исус от Любов безкрай: „Чудесата идват при онези, които питаят дълбоко уважение към чудодейната природа на живота и се потапят напълно в преживяването й. Създателят от време на време ви заслепява със светлината Си, но само за да привлече вашето внимание. Никога не би ви заслепил, за да ви откъсне от чудодейните възможности на реалността. Това е, защото чудесата завършват пълнотата на реалността – те не са в неин ущърб… Бог ви чака, за да ви поздрави с едно чудо, стига само да приемете Присъствието вътре във вас и около вас. Човек сам блокира пътя си към чудесата главно поради две ремонт на покриви враца натрапчиви идеи. Едната е зависимостта от структурите. Другата е, че се опитва да пресъздаде битието в съответствие с всичките си илюзии“.

Винаги се усмихвам – малко засрамено – когато чета последните две изречения. Те доста ясно сочат собствените ми наклонности – наклонности, които съзнавам, но все още не съм преодоляла! Част от съществото ми е доста запалено по структурите, въпреки че обичам свободата си и възможността необуздано да творя или да полетя в незнайното в стремежа си да се срещна с още лица на Великата Тайна. Освен това се признавам за виновна за това, че многократно съм се опитвала да напъхам облите извивки на реалността в квадратните дупки на своите илюзии. Такива усилия обикновено ми носят болка на някакво равнище, въпреки че понякога в резултат от тях съм се смяла на себе си и своите безсмислени опити ремонт на покриви враца. Смехът е добро лекарство, което ни помага да се освободим от натрапчивата идея животът да бъде такъв, какъвто си го представяме.

И тъй, ние крачим, скачаме, препъваме се, въртим се, смеем се и плачем по своя път в живота. Идваме на този свят и виждаме чудеса навсякъде. После порастваме и искаме от Бога чудеса, за да ни докаже Своето съществуване, защото дотогава вече сме успели да си изработим странни филтри от ограничаващи убеждения върху очите на нашето сърце, затова и не можем да виждаме Бога достатъчно ясно. И тогава в един момент предприемаме своето духовно пътуване, по- голямата част от което се състои в премахване на тези филтри – за да можем отново да се върнем в откритата шир на сърцето, която сме обитавали като невръстни деца, но вече със съзнанието на пътник във времето с все по-широки хоризонти ремонт на покриви враца.

В покоя на тайната стаичка на сърцето разцъфтява чудото на Любовта. В тази Градина е вечна зора, винаги ново начало с нови възможности, място на безспирни чудеса. Сега отивам там да се къпя в светлина, блаженство и мир.

Навярно ще срещна и вас в тази Градина.